Японският речник включва много заемки от английски и други езици, често адаптирани в писменост катакана за чужди термини като „コンピュータ“ (konpyuuta), което означава компютър. Тази откритост демонстрира глобалната ангажираност на Япония, като същевременно запазва уникални изрази, свързани с местната култура. Китайският също е усвоил множество заемки през цялата история; тези термини обаче често запазват първоначалните си значения, свързани с културно значение или исторически контекст. Корейският по подобен начин приема чужди думи, но често ги модифицира фонетично, когато ги интегрира в ежедневната реч – например „커피“ (keopi) за кафе – показвайки адаптивност, като същевременно запазва автентичността.
- Разбирането на тези езикови характеристики дава представа как тези езици функционират уникално в рамките на съответните им култури и повишава оценката за ефективна трансгранична комуникация.
- Системи за писане
- Японският, китайският и корейският имат различни писмени системи, които отразяват техните уникални езикови структури и културна история. Разбирането на тези системи предлага ценна представа за това как функционира всеки език.
- Канджи, хирагана и катакана
- Японският език използва три писмености: канджи, хирагана и катакана.
- Канджи
се състои от хиляди знаци, заимствани от китайски, които представляват идеи или концепции. Всеки знак може да има няколко четения в зависимост от контекста.
Хирагана
служи като фонетично писмо, използвано предимно за родни думи и граматични елементи. Състои се от 46 основни знака, които представляват срички.
Катакана
, също с 46 знака, се използва главно за чужди заемки и акценти. Тази комбинация позволява нюансирано изразяване в рамките на японския език.
Китайски йероглифи и ханджа
